Дистанционното обучение ни накара да оценим уюта в училище

Калина Пенева е главен учител в бургаското училище СУ „Йордан Йовков”. Завършила е пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Преподавател е в началния етап на основното образование. Какво е да преподаваш в извънредно положение? Как Пенева успя да се справи с електронното обучение в извънредно положение? Интервю на Грамофона нюз с Калина Пенева в празничния 24 май.
Г-жо Пенева, каква беше първата Ви реакция, когато разбрахте, че няколко месеца ще работите от вкъщи, а не в класната си стая?
В петък, 13-ти март обявиха извънредното положение. Необикновен ден за всички български учители. Срещнахме се с предизвикателства, за които не сме си мислили, че ще ни се случат. Аз и моите колеги разбрахме, че в понеделник трябва да започнем дистанционно обучение с учениците. Никой не знаеше за колко време и как. Не крия – твърде отговорна и стресова задача.Трябваше да приложим много неща за първи път и да създадем атмосфера на спокойствие за нашите ученици.
Приехме предизвикателството и започнахме да организираме целия процес. Помогна ни това, че от три години училището ни е иновативно в използването на информационните технологии в методите на преподаване. Имаме собствено електронно училище, базирано на платформата MOODLE. В платформата учителите имат изградени курсове. В тях създават електронни уроци, тестове, упражнения, поставят задачи и проекти, споделят видео уроци, файлове и ресурси.
Всички ученици от 2. до 7. клас имат собствени акаунти. Те решават поставените им задачи и получават автоматично оценка по критерии, които учителят е задал. Това им дава възможност да работят със собствен темп, да коригират грешките си и да търсят нови решения на сгрешените задачи. Учителите получават веднага обратна връзка. Те виждат как са работили техните ученици. За колко време са се справили с поставената задача и къде са сгрешили.
Освен в Moodle, учителите създават електронни материали, чрез използване на електронните платформи и приложения: Learning Apps, Microsoft Mouse Mischief, Kahoot, Wordwall, Liveworksheets и др. Някой от учителите имат собствени сайтове.
Бързо ли се успяхте да преминете от писане на дъската към дистанционното електронно обучение?
Все още ми е трудно. Въпреки подготовката, която имахме, за нас беше истинско предизвикателство да организираме за кратко време цялото дистанционното обучение, особено за най-малките ученици. Заедно с моите колеги започнахме да търсим подходяща платформа за видео връзка. В събота прегледахме много възможности, които предлагат в интернет. Споделяхме, инсталирахме и пробвахме. Търсихме решения. Обучавахме се.
Спряхме се на платформата ZOOM, защото е лесна за работа. Не изисква акаунти и има инструменти, които ни помагат в работата. Дадохме насоки на родителите и те я инсталираха на техните устройства. В неделя осъществихме първите виртуални родителски срещи. В понеделник направихме първите виртуални класни стаи. И така започнахме. По-късно учениците от 5., 6. и 7. клас започнаха да работят в MS Office365 Teams.
Кое е нещото, което най-много Ви липсваше през изминалите месеци в училище?
Всеки ден влизам във виртуалната среда заедно с моите учениците. Сутрин застават на монитора пред мен с усмихнатите си личица. Поздравяваме се. Споделяме си неща, които ни вълнуват (нарисувано сърчице за класа, паднало зъбче, изгубена тетрадка, забавна история). Учениците получават задачите, които имат да изпълнят за деня.
Преподавам, затвърдявам, обяснявам по-трудните задачи и упражнения, проверявам, обсъждаме проблеми, дискутираме и изразяваме мнение. Получават и творчески задачи, с които правя електронни книжки и виртуални изложби в сайта на класа. Всичко това е хубаво различно и интересно, но не може да замени живото общуване.
Липсва ми пълната с деца класна стая. Липсва ми да ги гледам как се прегръщат, разговарят, играят и си поделят разни неща (закуска, моливче или изработена от тях картичка). Дистанционното обучение ни даде възможност да оценим онова, което сме приемали за даденост – уюта на училището, приятелствата в него и живия контакт.
Полезно или стресиращо се оказа онлайн обучението за Вас и децата?
Полезно, разбира се. В тази критична ситуация успяхме да спасим учебната година и да оползотворим времето прекарано в изолация. За децата беше забавно, особено в началото. За нас учителите беше много трудно. Тръгнахме по една неотъпкана пътека, която всеки ден ни поставяше различни проблеми. Учихме се в движение. Работихме и продължаваме да работим по 12 часа, а в много дни и по повече без почивен ден. Това натрупа в нас стрес и напрежение.
Извънредното положение и затварянето на училищата изправи пред сериозно предизвикателство ученици, родители и учители. Но с всеки изминал ден децата и ние учителите ставаме все по-уверени и се справяме все по-добре с новата форма на обучение. Днес можем да кажем, че успяхме благодарение на професионализма на учителите и подкрепата, която ни оказаха родителите. Заедно ние показахме най-добрите уроци на нашите деца, че когато си помагаме сме по-силни, че не трябва да се предаваме, защото на всяка тежка ситуация, може да се намери решение.
Според Вас този тип обучение ефективен ли е и къде виждате недостатъците, ако има такива?
Този вид обучение е ефективно, когато учениците са в грипна ваканции или отсъстват за дълго време. Учителят може да им бъде в помощ чрез изнесено обучение. Така няма да се налага преструктуриране на учебния материал. Трудностите за учителите и учениците идват от това, че не всички имат подходящи устройства, хардуерно и софтуерно обезпечени. Много от тях работят през телефони и таблети.
Екранът на тези устройства е малък и това води до умора и напрежение. Понякога две или три деца в семейството работят през едно устройство. Съществуват проблеми, свързани със скоростта на интернетната връзка. Ако скоростта на връзката е малка, това се отразява върху качеството на възпроизвеждането на звука и видеото. Това пречи на учебния процес.
Може ли да направите сравнение на резултатите на децата в редовни часове и сега, когато се обучават вкъщи?
Всички деца, от моя 2.в клас, се стараят и работят много отговорно. Някои се справят вече сами. На други им помагат родителите. В момента нямам механизъм за реална оценка. Затова е рано да сравнявам резултати. Това ще направя, когато се върнем в началото на следващата учебна година в класната стая.
Трябва ли според Вас нещо да се промени в дистанционното обучение при подобна ситуация?
Смятам, че ако всички ученици не влизат в час по едно и също време точно в 9 ч., платформите няма да са толкова натоварени и ще могат да устоят на големия натиск. Сега се случва да не мога да използвам електронните учебници и други платформи, които са пренатоварените в сутрешните часове.
Какви пожелания ще отправите към ученици, ваши колеги и родители по случай 24 май?
Уважаеми родители, нека продължаваме заедно да възпитаваме в децата любов към четенето, книгите, буквите!
Мили ученици, малко народи могат да се похвалят с това, че имат своя писменост.
Бъдете горди българи! Обичайте езика и писмеността си! Пазете българското слово в сърцето си!
Честит празник, български учители!